Аз съм шефа на мафията. На част от нея. Традиционалист съм. Знам от къде съм тръгнал. Помня като бях 5-6 годишен около 1978-1979 като правеха на село на мегдана свадбите в палатки. Огромни палатки, военни палатки цялото село се събираше вътре. Музика, хора и ние дечурлигата се гоним между касите с лимонада и бира, под масите и столовете из патката. Беше дълбоко забравено в мен. Все още имаше някаква сплотеност, но тя едва ли се дължеше на комунизма. Помня и сборовете, със захарния памук, виенските колела и борбите. Много ме вълнуваха колкото и малък да бях. Исках да се боря, а не бях и в категорията и на най-малките. Помня борбите бяха на селския стадион. И аз като малък се овирах между краката на големите да излезя напред за да гледам борбите. Хората образуваха кръг и пехливаните започваха да се борят, на тревата. Натурална борба. Имаше категории. Победителя печелеше по 100 лева и коч. Мисля че това е истинската награда за борец. Кой е по-силен, по-техничен. Парите не биха могли да бъдат критерий. Не бих могъл да съм шеф на мафията ако забравя от къде съм тръгнал. Ако забравя селския стадион с оредяла трева, където съм падал не веднъж и дваж. Където съм закалил характер. Кой и къде съперници. Глезльовци. За да се докажеш трябва не само физика. Без да се обърнеш назад към предците си няма да стане. Помни от къде си тръгнал!!!