Днес осмислих нещо за живота и защо той е ценен. Преди няколко дни гледах едно предаване на National Geographic за вселената, как се е образувала, за звездите, дали има живот. Познавайки някой индийски, китайски учения както и християнството. Всички те ни учат не убивай. Дори в някой йогииски учения не се убива никакъв вид животно. Докато се разхожадах прескочих един бръмбар, за кой ли път не убивам буболечка. И ми дойде наум защо във всички учения се говори за запазване на живота. Е почти във всички. Ако погледнем вселената и видим на колко милиарда светлинни години се е разпростряла, а на колко от това пространство има звезди, а на колко ли места изобщо има живот. Там където има живот той се е създал трудно, камо ли разумен живот. Именно затова всяка жива форма е ценна. Може би най-ценното нещо на тази планета е живота на всички създания. Живот толкова рядко срещан във вселената. Може би затова в древните учения ни учат да обичаме ближния, да не убиваме. Представям си колко зле се приема убиването на една или друга форма на живот.

Е, тук все пак го има и момета на духовно убийство, който е още по-мъчителен и ..най-вероятно неописуем. Хубаво е, че живеем, но веротно е истина, че не го оценяваме както наистина трябва. :)

има и нематериални убийства - да "убиеш" някого ментално или душевно. виждал си подобни унищожителни еманации - те изобщо не са безобидни

Виждаме, че паметните плочи по пътищата стават все повече. Намирам, че има смисъл от тях - от една страна е почит към паметта на загиналия от страна на близките му, а от друга - изострят нашето внимание към това как шофираме. Мисля си дали бих могла да се организирам и да направя паметни дъсчици на местата, където виждам мъртви животинки по шосетата...